Всяко научно познание, придобило слава, получава поп, смилаема версия на себе си. Психологията не избегна тази съдба. Маркерът в медиите за новини от този формат може би са привлекателни заглавия: „Пет признака на късмет“, или „Седем начина за успех“, или „Осем вида взаимоотношения“ и др. А привържениците на „скритите“, но повърхностни тайни, наред с липсата на основно образование, обичат да вмъкват модни думи: сублимация, проекция, регресия... В тази връзка възниква въпросът: винаги ли разбираме значението на психологическите термини? Или по-дълбоко: могат ли ключовите понятия да имат лингвистични нюанси Например в психологията има тема за прощаването на себе си и на другите. Каква е етимологията на думата „прости“? Ето как пише за това А.С. става някаква мисловна връзка между двама души; обиденият изглежда не пуска, той държи на някаква верига или каишка, този, от когото е обиден. Сякаш ги свързва, така че да няма нито празнота, нито простота, нито пространство между тях. И така, да го освободиш от тази връзка, да го изпразниш, да направиш предишното пространство между него и себе си, пространство означава да простиш. Така архетипното изначално значение на понятието „прошка“ е „опростяване“, „изпразване“. ” (безплатно) и „дайте място”. Вероятно това може да се вземе предвид по време на психокорекционната работа. Може би по същия начин могат да се анализират и други понятия, например думата „щастие“. Очевидно неговият корен е „част“. Може да се предположи, че за да получите желаното състояние, трябва да станете част от някого или нещо - общност, индивид, вярвания и т.н. В същото време думата „успех“ е свързана с думата „да имаш време“. Разликата между двете понятия е, че щастието може да се крие в процеса на живота, а успехът в неговия резултат. Следователно някои хора могат да приемат успеха за щастие, без да разбират защо е мимолетно. Възможно е поради езикови особености да възникне объркване. Английското luck и немското Glück се превеждат като „късмет“, „сила на съдбата“, „благоприятен изход“. Коренът на английското щастие е hap, „шанс, личен късмет, съдба“. Терминът „щастие“ не се споменава тук, както се възприема на руски. Може би психологическата намеса трябва да вземе предвид тази специфика, така че на преден план излизат не толкова самите думи, а по-скоро завоалираните коренни значения на понятията. Същите тези значения, които растат от дълбините на прототипите на руския език, които не винаги се използват съзнателно, но резонират във всеки от нас.